Здравейте!
В първа част ви разказах как започна екскурзията ни и пред какви препятствия се изправихме. Оказа се, че повреденият автомобил е само началото и трудното тепърва предстои.
На 3 март станахме рано с идеята да закусим и да тръгнем към Шипка. Замотахме се и към 8:00 поехме на път. Разстоянието Севлиево-Габрово е около 30 км. Колата все още не беше в изправност, но поне се движеше.
До Габрово всичко беше идеално - нямаше задръстване или друга индикация, че ще ни отбият от пътя (бяхме чули за това по новините, но смятахме, че просто ще ни накарат да заобиколим по друг път). На изхода на Габрово, точно в началото на Шипченски проход, мина полицейска кола, която ни накара да паркираме и да продължим пеш. GPS-ът показваше 12 километра, което ни се стори приемливо (много глупаво от наша страна).
Първата ни голяма грешка беше, че веднага паркирахме. 20 мин, след като вече бяхме закрачили нагоре по прохода, движението се отпуши и по-умните от нас продължиха нагоре с колите си. Първите 5-6 километра бяха ок, но след това умората започна да си казва думата. Осъзнахме, че ще се наложи не само да извървим тези 12 километра на отиване, но и да направим същото на връщане. След 7 километра ходене, без спиране, шофьорите решиха да се върнат за колите (бяхме 6 човека с 2 коли). Останалите продължихме да ходим. Опитахме, разбира се, да спрем някои от преминаващите автобуси, повечето имаха поне 5-6 свободни места, но нито един не спря.
2 километра преди крайната точка отбихме от пътя и излязохме на еко пътека, която води от квартал Радецки (в Габрово вероятно) до Шипка. Пътеката беше кална и изключително стръмна, което ни довърши. Когато най-накрая излязохме на открито, гледката наистина си заслужаваше. Паметника вече се виждаше, но беше все още много много далеч.
Заслужава си да поспрете на това място поне за няколко минути. Изведнъж започваш да се чувстваш толкова малък и в същото време спокоен, дори щастлив, без причина. Ако все още не сте посещавали Шипка, съветвам ви да не се ограничавате само до паметника, а да разгледате и околностите. До някъде се радвам, че минахме по еко пътеката, защото тя ни заведе до няколко обекта, които едва ли щяхме да открием, ако не бяхме минали от там. От ляво на ресторант Шипка започва стария път, по който ние пристигнахме. По него турската войска е настъпвала към върха. И до днес могат да се видят войнишките землянки. Затворени са за посетители, но си заслужава да се видят. Могат да се видят и местата, на които са били разположени оръдията. Гледката е наистина невероятна.
Стигнахме в подножието на паметника към 15:00 часа, когато всички чествания бяха приключили. Бяхме толкова уморени, че първоначално дори не успяхме да се зарадваме, че вече сме пристигнали. Оставаха ни 800 стъпала до върха. Възвърнахме силите си с гооооооляма порция казанлъшки понички и силно кафе започнахме да се изкачваме.
800 стъпала ни се видяха безкрайно много след 12 километра ходене (заради еко пътеката ги увеличихме до 15). Макар всичко да беше приключило все още имаше страшно много хора. Едва тогава наистина успяхме да усетим празника. Чувството да видиш толкова българи на едно място, дошли за да поднесат цветя в чест на загиналите за свободата на България, българското знаме да се вее накъдето и да се обърнеш, духа на самото място. Въпреки усилията, въпреки умората, заслужаваше си!
След близо 15 километра и 800 стъпала най-накрая бяхме горе - на паметника. Всичко е прекрасно - гледката, атмосферата. Обещах си да се върна някой ден, за да се разходя навсякъде, да се кача и на паметника и да погледна отгоре, както и да разгледам музея. Имаше прекалено много хора, за да го направим на празника.
След този ден нямахме сили за нищо повече. Етъра, руската църква, гробницата на Севт III, Габрово. Оставихме ги за последния ден. През него валя проливен дъжд, затова хванахме магистралата към София и се прибрахме. Нищо не мина по план, но и в това има очарование, което вероятно ще усетим след време, когато си припомняме тази история.
А вие, как прекарахте почивните дни покрай празниците? Ще се радвам да споделите и вашите приключения.
Можете да ме последвате на следните места:
Коментари
Публикуване на коментар