Здравейте, момичета!
Част от вас помнят, че започнах травел блог. Е, не ми остава време за всичко, но макар и рядко ми е приятно да пиша за пътувания и посетени дестинации. За едно такова пътуване ще ви разкажа днес, туко виж ви даде идея за следващото ви приключение.
Имахме резервация за Велинград, но ми се искаше да съвместя почивката с малка обиколка на околностите. Ако не сте чели публикацията ми по повод как организирам пътуванията с в България, можете да го направите тук. Преминах през горе-долу същите стъпки, като хотела беше предварително избран.
Тръгнахме на път рано сутринта, под което разбирам 10:00 часа, все пак бяха почивни дни. Бях набелязала доста спирки по пътя, затова със само едно спирано за кафе се отправихме към първата - Батак.
Батак
Била съм и преди в Батак, през зимата. Тогава имах повече време и успях да видя повече от града, но този път успях да науча повече, тъй като прекарах повече време в историческия музей, където изгледах и клип за града. Всеки българин би трябвало да знае какво се е случило в Батак, но да отидеш там и да влезеш в църквата "Св. Неделя" е съвсем друго изживяване, чувството те обзема много по-силно, дотолкова че видях жена, която се просълзи.
В църквата, в два саркофага се намират костите на загиналите - мъже, жени, деца. Навън беше близо 36 градуса, а в църквата беше мрачно и студено.
До края на август входа в историческия музей на Батак беше свободен и успяхме да разгледате без да плащаме вход. Редовната цена на входа не е много висока, около 3 лева, ако не се лъжа. Вътре се намира единствена по рода си стена с изписани имената и възрастта на загиналите при зверствата в Батак. Фигурират както 90 годишни старци, така и новородени на 3-4 месеца. Във фоайето се прожектира документален филм за Батак, който е доста информативен и ако имате време си заслужава да го изгледате.
Цигов чарк и язовир Батак
Дорково
Последната спирка преди Велинград беше палеонтологичното находище в Дорково, което е доста прехвалено. Истината е, че останах разочарована. Входът е цели 5 лева, а вътре се разглежда за минута. Всъщност цялата работа е за един пластмасов макет на мамут, което определено не си струва толкова висока сума за вход и пътят, който ще биете до там. Всъщност таксата включва и крепостта Цепина, но нямахме време да стигнем до нея, а и по снимки съдя, че не е нищо особено.
Велинград
Велинград винаги съм намирала за идеално място за почивка. От години си мечтая да посетя хотел "Рич" и да видя дали наистина има защо да го хвалят толкова. Останах много впечатлена от стаите, чистотата в помещенията също беше на доста добро ниво, което не може да се каже за СПА центъра. Първия ден на душовете имаше изоставена салфетка, която си остана там до края на престоя ни (общо 3 дни). Външния басейн също не беше кристално чист, за щастие вътрешния беше много приятен. Закуската беше доста семпла, ние бяхме и с обяд, които беше на сет меню по избор и доста ми хареса. Като цяло останах доволна от хотела и бих отсядала отново там, през зимата, тъй като си набелязах диванчетата до камината при вътрешния басейн.
Дори да не сте гости на хотела ви съветвам да опитате кафето в градината и да се разходите в боровия парк. На много малко места сервират кафе на Julius Meinl, а аз лично съм голям фен и нямаше как да не се насладя на една чаша от него.
Най-голямата забележителност е езерото Клептуза, което всяка година придобива все по-окаян вид, макар заведенията около него да се разрастват. Отидохме там рано сутринта, като в 10:00 ресторантите все още не бяха отворили и нямаше дори къде да се пие кафе. За щастие, лодките работеха и успяхме да си направим разходка по езерото. Когато си тръгвахме вече беше отворено, но предпочетохме да пием кафе в центъра. Не знам как е възможно да не поддържат езерото, преди години там имаше патици, пиленца и дори два лебеда, а сега бяха останали само 2 патици. Тинята и езерната растителност са стигнали до такова ниво, че скоро няма да могат да се карат лодки. А помня езерото от времето, когато беше почти кристално чисто.
Слаковица - вилата на Александър Стамболийски
Това не беше планирана спирка, но на връщане решихме да се отбием и през този обект. Във вилата ни посрещна пазача или уредника, не съм сигурна, но нямаше никой друг освен него. Отвори ни експозицията и ни позволи да разгледаме. Входът беше символичен - 2 лева. Била съм във вилата и преди, но случайно по време на едно от честванията на БЗНС и тогава беше пълно с хора. Сега изглеждаше някак си по-скучно, но пък винаги е хубаво да научите и видите нещо ново. Интересното във вилата е кървавия надпис, оставен от Стамболийски, който е бил убит във вилата си. На стена в малка постройка, където е прекарал последните си часове се виждат датата на която е убит и инициалите му. Малко зловещо, но късче от историята ни, което не трябва да бъде подценявано.
Около Велинград има още доста обекти, които да посетите - Пазарджик, Пещера, пещерата Снежанка. Пътят покрай теснолинейката е опасен, но много живописен. Ако обичате да съчетавате почивката с туризъм, макар в самия Велинград да няма много за гледане, около него има достатъчно интересни обекти, които си заслужават.
Коментари
Публикуване на коментар