Здравейте, момичета!
Наскоро една позната ме попита - "И какво, през свободното си време само се гримираш ли?" - това беше реакцията след като споделих, че водя блог. По този повод реших да споделя с Вас моята гледна точка за блогърството, колежките блогърки и "хейта".
В публикацията ще говоря за себе си и от моя гледна точка, но мога да Ви уверя, че нито една колежка блогърка не прекарва 100% от времето си в гримиране и зад всеки пост/видео седят много повече труд и вложени време, пари и нерви, отколкото можете да си представите.
Чувала съм много неприятни коментари от рода на - "Ох...тези момичета сигурно са много празноглави, като тях ли искаш да бъдеш?", "Половината не работят и по цял ден си гледат кефа.", "Да ми пращаха и на мене чял куп безплатни неща, щях да пиша за тях.", "Много ме дразни как се фукат със скъпите си вещи и козметика" и тн., и тн.
Свободното време
Вярно е, че повечето ми свободно време, а вярвам и това на другите момичета, е посветено на блога. За мен това е допълнително занимание, хоби, но не и начин да си изкарвам парите (то няма и как - поне в България). И макар това да ме разтоварва и да ми доставя удоволствие, все пак си е труд. Време, което не прекарвам с близките и приятелите си, не се разхождам в парка и не спортувам - време, което отделям за блога и респективно за читателите. Знаейки това, уважавам труда на всеки един блогър, бил той такъв с опит или начинаещ. Всеки сам решава какво да прави със свободното си време и ако нечие решение е да се гримира през това време и да заснеме това на видео, което да помогне на някой начинаещ, прави ли го това повърхностен? Не мисля! Това е и първият ми съвет към всички - преди да хвърлите камък, помислете какво е жертвал този човек.
Напоследък именно свободното време сякаш ми липсва и често избирам да го изкарвам на дивана или навън с приятели. Не съм се отказала от блога и още ми се иска да намирам време да пиша поне по една статия на седмица, но има и други фактори.
Напоследък именно свободното време сякаш ми липсва и често избирам да го изкарвам на дивана или навън с приятели. Не съм се отказала от блога и още ми се иска да намирам време да пиша поне по една статия на седмица, но има и други фактори.
Работата
Понякога жертва е и работата, за която получаваме пари. Аз лично все още не съм била канена на събитие, но много от тях са сутрин, по обед и изобщо в работно време. Знам, че повечето момичета работят, затова много често се питам как ли успяват да са навсякъде и какво ли жертват. Вероятно дните си платена отпуска, а те са и без това толкова малко. Моята работа е от 09:00 до 18:00, от понеделник до петък, така че често нямам време дори за себе си.
PR пратките
Всеки от Вас, които поне веднъж се е опитал да води свои блог или го води в момента знае колко е трудно и колко време и нерви отнема от времето на създаването до момента, в които започнеш да трупаш и позитиви от това си начинание. Не си мислете, че ще създадете блог и на следващия ден PR-ите ще Ви затрупат с мейли и предложения за сътрудничество. Могат да минат години без да Ви забележат.
Когато веднъж са Ви забелязали и започнат да Ви търсят не става по-лесно. Да, получавате пратки и да, продуктите са безплатни, но не съвсем. С всяка пратка се увеличава и отговорността. Да, повечето марки не те задължават да пишеш за продуктите, които ти изпращат, но все пак нали идеята е да пробваш нови продукти и да споделяш мнение. И изведнъж започват да се трупат продукти, които трябва да тестваш и да напишеш публикация (споменах ли, че трябва и да направиш снимки).
Ако Вие пишете за списание или сте рекламен фотограф, за това получавате пари - ако сте блогър обаче - не получавате парично възнаграждение за труда си на автор, фотограф и редактор. Като добавим и факта, че трябва да поддържате и фейсбук страница. И ако си направим проста сметка - дали едно безплатно червило се равнява на месечното възнаграждение на един фотограф или автор?
Финанси
Да си блогър има някакви минимални финансови ползи, а замисляли ли сте се за загубите? Като се започне от техниката (качествен фотоапарат, осветление) и се стигне го купуването на козметика. За да си актуален и интересен трябва винаги да си в течение на пазара и да представяш най-актуалните продукти. Такива излизат по много на сезон, а колко други продукти има. Често съм се хващала да купувам това и онова за блога, а реално да не ми трябва ни най-малко. Нещо повече, ако нямах блог едва ли бих си го купила, за да го тествам и споделя мнение.
Блогърството коства повече пари, отколкото можете да спечелите с него, така че ако по принцип не сте хора с високо финансово положение, вероятно ще е трудно. Аз самата не разполагам с неограничени средства (както повечето момичета) и се радвам, когато някоя блогърка сподели мнение за продукт (особено скъп такъв), за да мога да си направя преценка дали да си го купя или не, знам обаче, че това е коствало нещо за нея и уважавам труда и похарчените средства.
Финанси
Да си блогър има някакви минимални финансови ползи, а замисляли ли сте се за загубите? Като се започне от техниката (качествен фотоапарат, осветление) и се стигне го купуването на козметика. За да си актуален и интересен трябва винаги да си в течение на пазара и да представяш най-актуалните продукти. Такива излизат по много на сезон, а колко други продукти има. Често съм се хващала да купувам това и онова за блога, а реално да не ми трябва ни най-малко. Нещо повече, ако нямах блог едва ли бих си го купила, за да го тествам и споделя мнение.
Блогърството коства повече пари, отколкото можете да спечелите с него, така че ако по принцип не сте хора с високо финансово положение, вероятно ще е трудно. Аз самата не разполагам с неограничени средства (както повечето момичета) и се радвам, когато някоя блогърка сподели мнение за продукт (особено скъп такъв), за да мога да си направя преценка дали да си го купя или не, знам обаче, че това е коствало нещо за нея и уважавам труда и похарчените средства.
Мотивация и вдъхновение
Тук идва и моят най-голям проблем напоследък - липсата на мотивация и вдъхновение. Понякога имам едното, но ми липсва другото. Много често се усещам как искам да седна и пиша, пиша, пиша. Когато обаче седна пред монитора и думите просто не идват - не и така както ми се иска. И се отказвам и губя желание. Друг път имам цяла статия в главата си и точните думи, но все отлагам да седна да ги напиша и накрая просто ги забравям.
Вярвам, че човек трябва да пише, когато му идва от вътре и когато чувства, че трябва и иска. Имам постове написани защото "е време да публикувам нещо", но те никак не са ми от фаворитите. Не ми носят същото чувство.
Затова и се възхищавам на блогърките, които винаги намират време, желание и вдъхновение. Знам, че и те имат график, стараят се да го спазват, но си личи когато не си искрен, а те някак си успяват винаги да предават нужната енергия.
Славата и "хейта"
И накрая няколко думи за славата и т.нар. "хейт". С времето и усилията идват феновете, събитията и естествено негативните хора. Не знам дали навсякъде по света е така, но съм забелязала, че негативизма в България е национална черта и доста широко застъпен. Колкото по-известен ставаш, толкова повече нападки получаваш. Започват да те гледат под лупа - дали си се лакирал за видео, дали спиралата ти не е размазана, криви зъби, къси крака, голям нос - всичко става обект на заядливи коментари. И колкото и игнор да даваш и да твърдиш, че не се впечатляваш от подобни неща, чувството е непрятно. Отминава, но все пак те докосва.
Преполагам с времето се свиква, но мен много ме е страх от този момент и сякаш като защитна реакция отказвам да се покажа. Това е вътрешна борба, която водя със себе си и която пречи много на блога. Знам, че не можеш да водиш блог за красота, а хората никога да не са те виждали.
Ще се запитате защо всъщност пиша този пост? Доста е хаотичен знам, като мислите ми в момента. Но първо, исках да ви споделя какво научих от краткия си опит като блогър и да ви накарам да се замислите колко и какво всъщност коства на момичетата, които са решили да се занимават с това. Трябва да уважаваме труда на другите, дори да ни се струва, че той е минимален (повярвайте ми - не е!). Второ, исках сама за себе си да подредя мислите си и да си отговоря на въпроса - "Защо напоследък не публикувам както преди?". Мисля, че намерих отговор, за който дори не подозирах преди да седна да пиша.
Не мисля да "закривам" блога, но смятам да не се насилвам с него. Превърнеш ли удоволствието в работа и магията изчезва. Не искам да губя магията, ако ме разбирате. Поздравявам всички момичета, които имат смелостта да водят блог и наистина им се възхищавам.
Ще се радвам да ми споделите и своите разсъждения по темата - било то от гледна точка на блогър или читател.
Тук идва и моят най-голям проблем напоследък - липсата на мотивация и вдъхновение. Понякога имам едното, но ми липсва другото. Много често се усещам как искам да седна и пиша, пиша, пиша. Когато обаче седна пред монитора и думите просто не идват - не и така както ми се иска. И се отказвам и губя желание. Друг път имам цяла статия в главата си и точните думи, но все отлагам да седна да ги напиша и накрая просто ги забравям.
Вярвам, че човек трябва да пише, когато му идва от вътре и когато чувства, че трябва и иска. Имам постове написани защото "е време да публикувам нещо", но те никак не са ми от фаворитите. Не ми носят същото чувство.
Затова и се възхищавам на блогърките, които винаги намират време, желание и вдъхновение. Знам, че и те имат график, стараят се да го спазват, но си личи когато не си искрен, а те някак си успяват винаги да предават нужната енергия.
Славата и "хейта"
И накрая няколко думи за славата и т.нар. "хейт". С времето и усилията идват феновете, събитията и естествено негативните хора. Не знам дали навсякъде по света е така, но съм забелязала, че негативизма в България е национална черта и доста широко застъпен. Колкото по-известен ставаш, толкова повече нападки получаваш. Започват да те гледат под лупа - дали си се лакирал за видео, дали спиралата ти не е размазана, криви зъби, къси крака, голям нос - всичко става обект на заядливи коментари. И колкото и игнор да даваш и да твърдиш, че не се впечатляваш от подобни неща, чувството е непрятно. Отминава, но все пак те докосва.
Преполагам с времето се свиква, но мен много ме е страх от този момент и сякаш като защитна реакция отказвам да се покажа. Това е вътрешна борба, която водя със себе си и която пречи много на блога. Знам, че не можеш да водиш блог за красота, а хората никога да не са те виждали.
Ще се запитате защо всъщност пиша този пост? Доста е хаотичен знам, като мислите ми в момента. Но първо, исках да ви споделя какво научих от краткия си опит като блогър и да ви накарам да се замислите колко и какво всъщност коства на момичетата, които са решили да се занимават с това. Трябва да уважаваме труда на другите, дори да ни се струва, че той е минимален (повярвайте ми - не е!). Второ, исках сама за себе си да подредя мислите си и да си отговоря на въпроса - "Защо напоследък не публикувам както преди?". Мисля, че намерих отговор, за който дори не подозирах преди да седна да пиша.
Не мисля да "закривам" блога, но смятам да не се насилвам с него. Превърнеш ли удоволствието в работа и магията изчезва. Не искам да губя магията, ако ме разбирате. Поздравявам всички момичета, които имат смелостта да водят блог и наистина им се възхищавам.
Ще се радвам да ми споделите и своите разсъждения по темата - било то от гледна точка на блогър или читател.
Мен ми е донякъде весело, че хората го виждат като "няк'ъф блог, с няк'ви публикации за няк'ви продукти", а реално съм седяла до 3-4 през нощта да пиша и променям кодове, които едва ли някой забелязва :D
ОтговорИзтриванеВ един момент осъзнах, че пиша повече за хората вместо за себе си и, да, радвам се когато ме четат, но и аз почнах да губя магията. Сега пиша не толкова по график, но пък никога насила.